Осиновихме сина ни на 12 февруари 2006 година. До тази дата не ми беше минало през ум, че някой може да приема осиновяването като черезвичайно произшествие. Но живота е по-богат от въображението. По долу коментирам някои от най-често срещаните реплики, които съм получавала по повод осиновяването на сина ни.

Поста ми е отправен до хората, които ще прочетат този текст. Моля ви, когато срещнете родители на осиновени деца и ви напъне някоя от долуизброените мисли, спестявайте си ги, а ако напънът е толкова силен, че не можете да се удържите, поне НЕ КАЗВАЙТЕ ТОВА ПРЕД ДЕЦАТА НИ.

1.Възхищавам ви се, че сте направили този благороден жест – да осиновите дете.

Осиновяването е акт на подреждане на собствения ни живот и в този смисъл нищо благородно няма в това да осиновиш дете. На следващо място, изричайки това, излиза, че едни благородници са „взели“ едно второкачествено същество, което иначе кой знае каква съдба го е чакала...

2. Това дете е голямо късметлийче, че вие сте негови родители, ще ви бъде благодарно един ден

Първо дали ние сме добър късмет за детето, само господ знае и времето ще покаже. Второ представете си двойка/жена/мъж, които дълго са чакали дете, накрая осиновяват – помислете логично кой е късметлията... Какъв живот бихме живели ние без деца... щастливците сме ние, родителите и ако наистина искате да ни кажете нещо хубаво – кажете ни това. Ако пък го кажете пред децата ни – от това по-хубаво няма.

Осиновените деца дължат благодарност и уважение на родителите си точно колкото и тези, отгледани от биологичните си създатели. Благодарността не се презюмира, тя се заслужава. Простия факт на осиновяването не означава, че детето непременно трябва да благодари.

3. Детето прилича на вас

Ние осъзнаваме, че това трудно може да бъде вярно. Осиновявайки дете ние рядко очакваме да видим себе си у него. Харесваме различията си, не държим да сме еднакви

4. Платихте ли нещо, колко точно?

Напълно безмислен въпрос, дори и да е така, този който е платил подкуп, едва ли ще си признае.

На следващо място не е ваша работа

На още по-следващо място – такъв въпрос изключително обижда хората, които съвестно са си изчакали, изминали са процедурата и са си осиновили по законния ред

5. Виж какво хубаво дете, пък нищо че е осиновено!

Тъй като нееднокартно съм го чувала за моето момченце, затова го и пиша тук. Изоставените деца не са "второ качество" деца по презумпция - абсурд е че въобще пиша такова нещо, но след няколко чути от мен неща май се налага...

6. Сега като си осиновихте, ще видиш, че ще си имате и свое!

Синът ми е толкова свой (нарочно не употребявам думата мой), колкото би било и родено от мен дете. Да не говорим, че не познавате историята на нашия стерилитет. Възможно е майката осиновителка да е без тръби, бащата да е напълно стерилен. Осиновеното дете не е лекарство за стимулация, нито витамин за ускоряване на сперматозоидите.

7. Болно ли е от нещо детето?

Осиновените деца не са второ качество деца. Те са деца като всички останали. Колкото е вероятно вашето дете да е болно, толкова е вероятно и моето да има заболяване.

8. Осиновихте ли .... ооо, много съжалявам че така се е получило!

Изказването на съболезнования по такъв повод са неуместни. Ако се питате защо – няма сила, която да ви го обясни. Ще трябва да разчитате на следващ живот и на евентуална интелектуална еволюция в него. Съжалявам и аз....

9. Ама не е циганче НАЛИ?

Най-малкото, не се поставяйте в гадната ситуация да получите отговор „Ами циганче е“, тогава ще се наложи да се измъквате. А и щом изобщо задавате такъв въпрос – отрицателният отговор няма да ви се стори достоверен. Ще прицупите устни ще поклатите глава и ще си кажете - „абееееее кой знае“ .Но пък в крайна сметка нали няма да го гледате вие, чистокръвни лорде.

е точно тази да е компетентен и да има мнение по всички теми!Много често да изпадне в неловка ситуация"бълва"онова ,което му е на езика!Много често изгарящо събеседника ,както е в ситуациите по -горе!Безсмисленото му любопитство наранява жестоко с още по- неуместните и простовати въпроси!ВСИЧКО ТОВА Е СЛЕДВСТВИЕ ОТ НЕДОРАСЛОТО СЪЗНАНИЕ ОТ НЕВЪЗМОЖНОСТТА ДА НАДСКОЧИШ СЕБЕ СИ И ДА ПРИЕМЕШ НЕЩАТА ,КОИТО СА НОРМАЛНИ ЗА ТАКИВА!

Но тази мярка е крайна според мен. В тези въпроси които постваш има не само просташко любопитство но и доза злоба убедена съм. Някаква тънка, коварна, първосигнална, мръсна, злобичка. Без доза импатия, деликатност и такт. Бих ти предложила един не особено популярен защитен план. Агресивно и настъпателно да отблъскаш всчкакви опити да отпочване на разговор на темата. При по настоятелните направи директна атака с груб и нелюбезен тон. Друг път няма да те закачат. Ще отсееш истинските хора около себе си, които те разбират и подкрепят - останалите шкарто!! Сложи си в речника и някоя мръсна реплика за всеки случай. Нещо от сорта " Яяяя ми се разкарай!! Влиза ли ти в работата????Що не си гледаш твоя сдухан живот ми си тръгнала мен да коментираш???? Я си го начукай, дръта кучко!!! Ти като си ги изпикала да не мислиш, че няма да те млатят като се надрусат? И т.н....Ако искаш още съвети - Аз съм психоложка!!

Става ти мъчно, горчиво...а отговор за простотията няма.Има и други теми,освен осиновяването,които предизвикват такива изказвания.
Ти се радвай на детенцето,винаги има хора,които живеят само за да кажат нещо такова и дори са доволни после

Поздравявам те за хубавите размишления.
Но само по втора точка искам да каже,че съм ходил в домове за изоставени деца и наистина детето,което сте осиновили съдбата му е щяла да бъде неблагоприятна.
Това за "благодарностите" иначе е пълна глупост.
Това за циганчето не ми се нрави :D

за блога!

осиновители са си късмет за детето - знаете какво го чака иначе. отделен въпрос е дали е уместно да се казва. За останалаите изцепки - ами простотията човешка край няма, а в България концентрацията й е потресаваща.

за откровения пост. Дано Бог ти даде сили да споделиш всички тия мисли и с детето си един ден. Аз го направих.

някой да изрича тези неща на родители на осиновено дете,още повече пред самото дете! Трябва да си адски нетактичен или меко казано глупав,за да говориш така... Осиновено или не,детето е най-голямото щастие! Желая ти само хубави неща занапред и дано повече не попадаш на такива хора,които ти задават гореописаните въпроси!

макар че не си изброила всичко, което комплексираните от свои проблеми хора е възможно да ти кажат. Има някаква потребност у българина да се успокоява с чуждите нещастия. И макар че да осиновиш дете е признак на сила на духа, все ще се намери някой, който да ти напомни твоята си болка, че по някаква причина не си се сдобил със свое. А и това е относително - дали носи твоя генетичен материал, или не, може би има значение само за наследствено предаваните болести, иначе - както си го възпиташ, така ще се гордееш или срамуваш от него.
Бъди силна, Фани!
Лицемерите няма да се свършат.

А на тези, лошите и нечистите хора, най-добре е много, много да не им обръщаш внимание. Да не си го слагаш на сърце. Пази си силите! А те ще ти трябват. Ще ти трябват да си го отгледаш, да си го възпитаваш, да го научиш да бъде човек.
Пази го! ТОЙ ще ти е радостта и опората в живота.

И моля те, ако можеш избягвай я тази грозна, откъдето и да я погледнеш и изговориш, думичка "черезвичайно". Нищо неговореща на нас българите. Через - вичай! ЧеПе-то го остави на другия народ.

И все пак, с риск да се обидите - аз ви се възхищавам!
Бъдете живи, здрави и щастливи!

Радвам се, че попаднах на тази статия. Да разкажа и моята история. Ние сме 3 деца, момичета, в семейството ни. Баща ми винаги е искал момче, но след 3-то поред (след мене) явно са решили да не продължават с опити. Най-голямата ми сестра вече беше работила като педагог в един детски дом, и разказваше какви деца има в нейната група, разказваше че има едно момченце, което когато го питали какво иска, отговорил "искам салам и мама". И изведнъж предложи на майка ми да го усиновим. И така изведнъж стана работа. Баща ми не можеше да повярва че ще има син. Брат ми сега е на 18 години (а беше на 7 когато го взехме), а най-голямата ми сестра е на 36. Искам да ви кажа, че е голяма радост за нашите, след като ние порастнахме и излетяхме от родителско гнездо, да имат него! Така че не трябва да се страхува от усиновяването, или да се превъзнася като героизъм, това е толкова естенствено и е хубаво да стане норма, вместо изключение!