Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2009 17:12 - Ангелите живеят в ада
Автор: suzetoq Категория: Забавление   
Прочетен: 3251 Коментари: 0 Гласове:
0



Виден експерт съм по въпросите свързани с осиновяването. Давам акъл на тези които го искат, а не тези на които  не го искат - давам два пъти повече.

Чета астрологична  литература, книги за самопознанието и духовното израстване. Ако искате да знаете как да се преборите със себе си - аз съм човека. Ще ви напътствам и ще ви поучавам, докато ми се схванат пръстите от писане.

Как да осиновим дете - знам стъпка по стъпка, всичко ми е ясно.
Как се отглежда дете? Мен питайте.
Как да се справим с първичната рана на децата ни - знам, няма проблеми.
Как да се държите с детето на първа среща? Как да го гушнете? Как да направите отказ на детенце? Как  и защо да не се самообвинявате ако го откажете? Как да го посрещнете после в къщи ако сте го избрали? Как да го захраните? Как да го обичате? Абе всичко, всичко знам аз!!! Аз съм съвършената майка по суша и море...

Вчера, в един от форумите, в които редовно пръскам ум и знания, писа за първи път една жена:

Здравейте, мина една година откакто бях регистрирана като кандитат осиновяващ. В понеделник ми се обадиха от дирекцията, във вторник бях при социалния работник - запозна ме с досието на детето набързо , качихме се на такси и ...хоп..бяхме в дома.....влязохме в една малка стаичка...и след 2-3 минути вътре влезе ТОЙ...един такъв мъничък, бледичък с огромна цицина на челото и много сериозен. Аз бях клекнала - подадох си ръцете и ТОЙ дойде при мен бавно и несигурно - протегна се и ме хвана за двата показалеца. Започна да оглежда внимателно стаята, социалната работничка и леличката която го доведе (и която според мен говореше твърде високо, карайки го настоятелно да си каже името или годините). После лелката излезе, ТОЙ отбягваше моя поглед, но все още се държеше за мен - пуснах го за малко и му предложех шоколадово кексче - дадох и на социалната - взех си аз - той дори не се пресегна към кутията, а се залепи до стената и започна да се клати. Опитах се да привлека вниманието му с плюшените играчки в стаята, но явно бяха твърде големи и непознати и ТОЙ се уплаши - започна да плаче......Взех го гушнах го внимателно откъм гръбчето, държах го само за ръчичките и започнах да му говоря, бавно спокойно и грижовно, така сякаш разказвах хубава приказка, а то така си и беше, защото разказвах за моя дом и нашия бъдещ живот заедно.......................После заедно изкачихме 25 стъпала, отидохме в отделението му...явно любимата му лелка го прегърна и вдигна на ръце и тогава ТОЙ се усмихна и лицето му грейна и му се показаха всички зъбчета като на мишленце.
Страхувам се, цяла нощ го сънувам,  в досието му са записани заболявания които според мой приятел-лекар са твърде лоши като комбинация и биха му създавали проблем при порастването му във физическо отношение, дотам че дори е възможно да изостане умствено.....  Той е на 3 г. и 6 мес., 74 см. , 9 кг. беличък, с кафява коса и кафяви коси, мъничък и нежен - цяла нощ съм преживявала и припомняла срещата ни. Аз съм на 40, живея сама, стандартно ниска заплата, понякога съм с много тежки главоболия - ТОЙ дойде при мен - аз мисля за него непрекъснато. А, ако наистина заболяванията му са такива, че няма да мога да се грижа качествено за него, да му осигурявам това от което той има нужда, по чисто финансови или емоционални причини.... Искам да отида довечера при него и пак да го гушна, приготвила съм да му чета книжка...............или да агонизирам до утре, докато личната ми лекарка каже мнението си .....мога ли да го понеса... а, ако трябва да се откажа от него.........плаче ми се.....
Днес, жената написа:
ТОЙ  ще си бъде моето момченце. Ще си направим генетични изследвания, снимки на главата и всичко друго каквото потрябва, за да сме подготвени за в бъдеще каквото и да ни се случи. Ще трябват много грижи - повече отколкото нормално са необходими за деца гледани в институция - обаче пък аз като Мама каква друга работа имам в къщи - нали да бъда изцяло на разположение. Моето верую е, че с добра организация, достатъчно търпение, здрава храна и топла вода всичко може да се постигне Медицината се развива непрекъснато......, а в повечето случаи Адът е само в главата ни.....


Та това е - тази най-обикновена жена, без високопарни думи и разсъждения - оправи света за 5 минути. Подреди хаоса, изсмя се на грозотията, подмина злото като използван трамваен билет. Превърна учители и гурута в посредствени ученици, да не говорим за традиционните многознайници.

А ние, с мъжете зад гърба ни, с подкрепящите ни семейства. Ние опитваме да заченем на всяка цена. До откат. Така, де тоя безценен ген, ще вземе да пропадне... Иначе искаме много да бъдем майки. На всяка цена. Чудим дали детето ще прилича на нас... какви очи ще има...ще ни обича ли колкото ние си представяме.  Окуражаваме се една друга и си ръкопляскаме и си обещаваме, че ще бъдем най-добрите родители. Чакаме да станем на по 45, опитваме ин витро по 5, 6 пъти.  Хвърляме пари, достатъчно за оксфордска диплома. Колебаем се дали изобщо да осиновим, кога да осиновим - хващаме последния влак . После се чудим харесва ли ни, не ни ли харесва предложеното ни детенце, голямо ли е, малко ли е, достатъчно ли е бяло, достатъчно ли умно гледа... Ако не е достатъчно достойно за свърхеволюиралите ни гени - следва отказ и после утешения "така е по добре за детето" , "аз няма да бъда достатъчно добра майка за него"

А тази жена, без укор към никой, без претенции, просто щракна с пръсти и направи света по-добро място за живеене.

Снощи се прибирах към къщи , представях си малкото изплашено люлеещо се момченце, заобиколено от още много клатещи се в ритъм детски телца, в тъмното, и си мислех как допускаме такъв ад да съществува току под уютните ни прозорци... После малодушно забравих. Прегърнах сина си, благодарих му, че го има и толкоз ми беше притеснението. Днес съм щастлива, че тази майка, ще вземе изплашеното момченце в къщи и след година, то няма да бъде нито изплашено, нито болно.

Днес адът намаля малко. Намали пространството си, благодарение на един ангел, който влезна в него.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: suzetoq
Категория: Забавление
Прочетен: 169396
Постинги: 15
Коментари: 47
Гласове: 114
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031