Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2009 16:31 - Имам син
Автор: suzetoq Категория: Забавление   
Прочетен: 3987 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.03.2009 16:38


  Статията е публикувана във в-к Капитал, преди две години

С благодарност към социалното министерство и неговия министър за това че съм родена, здрава съм и имам дете.


Имам дете. Вече съм майка. Какво друго му трябва на човек? Особено след 6 годишна борба със стерилитета. Имам здрав, прекрасен двузъб син на 11 месеца и 2 седмици. Всяка сутрин, когато отварям очите си благодаря на бога, че го има, защото знам какво струваше на семейството ми това сега да бъдем заедно.


Преди година, словосъчетанието "демографска криза" беше едно от най-често повтаряните от страна на учени, изследователи и политици. Старховитата "демографска криза", се премяташе се в устата на министри и експерти, бродеше в общественото пространство като зловещ предвестник на изчезването на нацията. Дори президента Първанов беше заявил, че Демографската криза вече е проблем на националната сигурност. Що народ, що министър, що политик се затръшка, че българите не щат да раждат! Не щат и това е!!!


Странно, но нито веднъж във фокуса на обществения дебат, не попаднаха 270-те хиляди семейства, които с радост биха допринесли за разрешаването на демографския срив, но по здравословни, а в повечето случаи преодолими причини, не мога да имат деца.


Спомням си, че тогава, слушах заключенията на социолозите, че притиснати от немотия, българите бягат зад граница и раждат деца там . Спомням си още, че като много типичен пример бяха посочени жителите на град Нови Пазар и село Беджене – очевидно изключително важни пулсиращи демографски точки. Спомням си, че тогава всеки път виках пред телевизора: „Аз съм тук! Ехоооооо, Тука съм и искам да родя и да отгледам дете тук!“ Сигурно така са подвиквали пред телевизорите още 270 хиляди стерилни двойки, които всеки месец чинно плащат невероятни суми за изследвания, процедури и медикаменти, с надеждата да родят детето си. За тях няма държавна политика, за тях няма планове, стратегии и концепции. Половин милион българи, които искат, но не могат да имат деца, са очевидно толкова незначителни за обществото, че не са проблем на държавата. Те са извън всякакви статистики, извън общественото внимание, извън демографския проблем.

 

Има обаче и добра новина – за останалите, слава богу, нямащи репродуктивен проблем хора. Държавата не спи, ей! Появи ли се проблем – решава го с математическа точност и космическа бързина. Демографска криза ли - правителството отсече главата на ламята с един замах – през лятото, Парламента прие промени в Кодекса за Социално осигуряване, като увеличи платеното майчинство за раждане на дете, на 315 дни. И както чух преди известно време от медиите – резултатите не закъсняха - за миналата година отбелязахме рекорден бейби бум Брех! Чудо невиждано - кога увеличихме парите, кога се нароиха хиляди бебчета. Ура!

Не отричам ... но да се твърди, че увеличаването на платеното майчинство е предизвикал миналогодишния „бейби бум“ е меко казано несериозно. Резултатите от тази стъпка, ще могат да се отчетат най-рано 9 месеца, след окончателното решение за това увеличаване.


В продължение на 6 години със съпруга ми плащахме сами изследванията, процедурите, медикаментите по репродуктивния си проблем. И двамата плащаме редовно данъците и осигуровките си. Редовно и чинно! Срещу това, за 6 години получихме едно единствено частично поемане на разходите по медикаментите ни за 1 ин витро опит. За репродуктивните проблеми няма клинични пътеки, няма безплатни изследвания, няма помощ.

Когато най-накрая осиновихме сина ни, се оказа, че не можем да получим дори това, което се полага на родителите, отглеждащи собствени деца. Осиновителите не могат да ползват широко рекламираните 315 дни платен отпуск. На тях се полагат 270 -толкоз! Останалите 45 дни се презюмира, че ги е ползвала биологичната майка на детето. Няма значение дали е така, просто държавата предполага в своя полза. Също така, ако осиновите дете над две годишна възраст, тогава пък, нямате право и на един ден платена отпуска.



След дълги телефонни спорове и дебати със служители на НОИ, накрая една от служителките ми каза: „Е какво толкова за тия 45 дни, хайде сега, нали имате живо и здраво дете“.


Ми права е лелята... голям праз! Майната й на държавата – аз имам син!!!



Тагове:   осиновяване,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: suzetoq
Категория: Забавление
Прочетен: 169391
Постинги: 15
Коментари: 47
Гласове: 114
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031