Дойде време да се заговори публично за всеизвестната обществена тайна: „В България деца се продават. В България деца се купуват от българи, продавачите също са българи и далеч не са криминални типове“. В този процес участват със сигурност лица, които се намират в трудови правоотношения в съответна болница. За този процес със сигурност знаят хората, работещи в социалните служби. В чест на истината трябва да кажем, че законно те не разполагат с никакви инструменти да прекратят тази практика. 

Темата започна да се предъвква заради пропуските във воденето на документацията на болница Шейново. Дупките са установени от новата управа и се отнасят за периода от началото на 2003 г. до август 2008 г. Според информацията в болницата годишно се оставят за осиновяване от 10 до 20 деца. Без тези документи не може да се проследи пътят им от раждането до момента на предаването им на дирекция „Социално подпомагане”.

Не знам дали някой си е задал въпроса защо документацията в Шейново липсва точно от 2003 година насам... Един от възможните отговори е, че от 2003 година в България беше въведена концептуално нова система на осиновявания, която изключи директния достъп на кандидат осиновителите до родилните домове. Хората у нас живеят с твърдата убеденост, че процедурата по осиновяване е толкова тромава и неработеща, че при всички случаи е по-добре да я заобиколиш. За протокола само ще отбележа, че лично моето семейство е вписано в регистрите на кандидатосиновителите в началото на юни 2006 година, а сина ни, осиновен по всички правила на законовата процедура, без и един шоколадов бонбон подкуп, заживя с нас през февруари 2007 година. Имам претенциите да познавам лично и още немалко осиновители, станали родители в рамките на една година, без връзки, подкупи или каквито и да е нерегламентирани контакти с подходящи хора.

Обществена тайна е, че съществува стройна система за „осиновявания с връзки“, която работи сравнително спокойно и се приема от обществото като нещо неизбежно, естествено и и едва ли не необходимо. Съществуването на търговията с деца е добре подготвено още от предходния „осиновителски режим“.

Стария режим на осиновяване, позволяваше директно предварително общуване на кандидат-осиновителите с директори на домове за деца, лишени от родителски грижи (ДДЛРГ), както и с ръководителите на родилни отделения. Директорите на домовете и шефовете на родилни отделения в болнични заведения, на практика бяха единствени източници на информация за деца, подлежащи на осиновяване. Очевидно това, превърна тези административни позиции в ключови фигури в обществото, изпълняващи ролята на “раздаващи бебета” . Въвеждането на международните осиновявания пък, през 1992 година, доведе до създаване на специални посреднически агенции за осиновявания на деца в чужбина. Въпросните агенции установиха трайни и стабилни връзки и контакти с директорите на домове и родилни отделения в болнични заведения. Изградиха се чудни стабилни връзки между директори и посредници, при това напълно законно. Тази прекрасна уютна корупционна среда стана толкова очеизвадна, че през 2003 година, законодателите приеха вече споменатите изменения в Семейния кодекс. От мотивите на вносителите, е видно, че : „Чрез измененията в областта на осиновяванията ще се постигне прозрачност на процедурата, ограничаване в максимална степен на възможностите за корупция.“

Новия режим на осиновяване, въведе регистри на децата, подлежащи на осиновяване; въведе разрешителен режим за кандидат-осиновителите след социално проучване ; въведе т.нар. Съвети по осиновяване към общинските служби за социално подпомагане в административните центрове на областите, чиято задача е да определя подходящи родители за всяко дете, вписано в регистрите;

Новия режим , на практика изключи директорите на ДДЛРГ и шефовете на родилни отделения в болнични заведения от законната процедура на осиновяване. Но старите навици умират трудно. Вече укрепналата стара дружба между директори, шефове на родилни отделения и посредници , не се даде.

Как се заобикаля на закона?

1. Припознаване

Описаните по-горе посреднически агенции благодарение на старите си установени контакти с директори на ДДЛРГ, както и с работещи в родилни отделения, имат възможност за директен контакт с жени желаещи или колебаещи се дали да изоставят бебета си за осиновяване. Посредниците взимат декларация от биологичната майка за отказ от родителски права. Съпругът от кандидатосиновителската двойка, припознава детето като свое рожденно и така детето бива изписвано от здравното заведение на практика със законен родител – баща. След това съпругата от кандидатосиновителската двойка осиновява детето по реда на чл.53б, ал.2 от СК, без да е необходимо вписване в регистри, социално проучване и т. н

2. Непълно осиновяване.

Втората схема за заобикаляне на законната процедура се прилага в случаите, които самотни жени (ако самотен мъж желае да осинови дете, той просто го припознава), които не се намират в брак желаят да осиновят дете. Тогава се използва процедурата на чл.62 от СК – непълно осиновяване.

А на живо става така:

В началото, още когато със съпруга ми подавахме документи за осиновяване, си обещахме, че подкупи няма да плащаме, че няма да търсим втори и трети начин, а ще вървим по законния „канален“ ред. Когато чакаш за да станеш родител, особено ако си почакал по-дългичко, всеки ден ти се струва месец, а всяка седмица – година... Темата е чувствителна, затова е и любима на всички медии. Няма предаване, което съм гледала или слушала, което да не започва и да не завършва с клишето „Процедурата по осиновяване у нас е тромава и мудна“. Ето защо, обяснимо е , че аз (жените сме по-чувствителни и оттам по-манипулативни) започнах се разколебавам, в ефективността на социалните служби Започнах да си мисля, че всъщност не е зле да потърся връзки и препоръки. Далеч преди фейсбук, най-разпространените женски социални арени са салоните за красота. Точно там моя приятелка, ми сподели, че нейна клиентка си е осиновила детенце и ако искам ще ме свърже с нея, да поговорим как точно е станало. Няма проблем, приятелката на приятелката ме свързва с агенцията, която ще осигури моето осиновяване, както е осигурила и нейното. „Много са симпатични, ще ви помогнат, това са едни прекрасни, безкористни хора, помагат на кого ли не “, окуражава ме приятелката на приятелката. Звъня, определям си среща в офиса на прекрасните и безкористни хора.

Офисът е на неправителствена организация, вписана в регистъра на министерство на правосъдието и според регистъра се занимава със „социални дейности и международни осиновявания“. Обстановката е на нормална средноуспяваща адвокатска кантора. Посреща ме прилична жена на средна възраст, която започва да ми разяснява процедурата. Описва ми в подробности как ще заобиколим закона. Обещава за месец да ми намери чудесно, здраво, българско бебче на възраст между 3 и 7 дни. Цената, която иска е 10 000 лева. С дълбока въздишка отронва, че нейния хонорар е 2000 лева... скромна до безумие, горкана. Останалата сума била за подкупи на медицинския персонал в болницата и други служители в системата „Ама много поскъпна живота, много! Преди и за 5, 6 хиляди взимахме деца, ама сега цената може и до 10 хиляди да отиде..... Много се корумпира тая държава, ей!“ - съкрушено заключва жената. По-късно на сцената се появява нейният съпруг/съдружник (приличащ на валутен измамник от автогарата). Двамата посредници със съвършено спокоен тон ми обяснят кое как ще стане, все едно нищо незаконно не се прави, сякаш това е нещо обичайно.

Подхвърлят реплики като:

„Да не ви отчайвам, но нямате шанс да си осиновите нормално и здраво дете по законната процедура“; „Здрави бебета до домовете изобщо не стигат, всичко се разграбва още в болниците. За домовете остава „боклука“ Ако не до нас, до друга агенция ще опрете...“;

Измерват ме от глава до пети и казват: „Вие, знаете ли какви бебета можем да ви намерим – от любовница на професор сме имали дете. Ученички – пълни отличнички раждат, мда дааа.....“. Тук вече ме напушва смях и подмятам „Аха, ама красотата такааа също ще я имаме предвид, нали?“ „Е КАК!!! Естествено!“ - оживяват се веднага двамата и продължават „Ама вие да не се уплашите, те бебетата са малки – между 2.700 и 3.400. Това не е като едно време, дето се раждахме по 4, 5 кила. Щото, ето, вчера една клиентка, ми вика – Ами то една диня тежи повече.....“

От въпросния офис излязох олюлявайки се...изведнъж осъзнах, че съм попаднала на стройна, добре работеща система, в която деца се търгуват без грам колебание. Попаднах там през салон за красота!!! Двама непознати безстрашно ми обещават да ми продадат бебе... не се страхуват, че може да имам скрита камера... пука им, че може да съм подставено лице. В схемата участват посреднически агенции, лекари, сестри, социални работници, хора от съдебната система. Всичко това се смята в реда на нещата... Когато по-късно разказвах това на познати, най-често срещания отговор беше „Еееее, ти не знаеш ли ...“. Ами не, не знам.

Оправдания извинения за посредниците и осиновителите - бол – като започнете от мантрата „Така децата не попадат в домовете и е по-добре за тях“, мине се през традиционното „Законното осиновяване е бавно и трудно“ и се зъвърши с „Това е едно благородно дело“ ! !!

Кое му е лошото на незаконното осиновяване?

На първо четене, длъжностни лица взимат подкупи за да кандърдисват жени да си оставят децата. На второ четене – деца пазаруват не само желаещи да бъдат родители. Търговци на органи и детска порнография също могат да бъдат купувачи. На по-дълбоко ниво, можем доста да поговорим за отношенията родител дете, за основата, на която се поставя една съкровена връзка и т.н....

В схемата не участвах от отвращение. За случилото се не подадох сигнал в полицията от страх. Сега пиша за това от срам, че тогава не направих нищо и от яд, че схемата ще продължи да съществува.

Текстът на настоящата статия със съкращения ще бъде публикуван 
във в-к Дневник

 

Az ne znaeh, razbrah go edwa sega. I kato razpitah poznati, se okaza che naistina wsichkite te ZNAJAT!!! Shibana darzawa, shibani balgari, mamicata im pederastko-psihopatska da eba. Da sa ebat w zadnika shiban. A onezi, normalnite, koito oste ne znajat, da si wzemat bagaza i da se iznesat ot taja pederastka darzawa, oswen ako ne iskat i da stanat ot onezi, ZNAESTITE, koito si malchat, treperjat, i ot wreme na wreme si kupuwat bjalo mesce za 20 bona.....
Njakoi beshe kazal, che zloto idwa na toja swjat blagodarenie na onezi, dobrichkite, deto si malchat i treperjat za cennata si kozichka.....

„Ама вие да не се уплашите, те бебетата са малки – между 2.700 и 3.400. Това не е като едно време, дето се раждахме по 4, 5 кила. Щото, ето, вчера една клиентка, ми вика – Ами то една диня тежи повече.....“
На нас индиректно ни предложиха срещу "5 000 лв направо от родилния дом"
Е минахме по каналния ред " Без един бонбон за подкуп"

propusnala si samo sluchaite na uj pochinali novorodeni,koito majkite daje ne mogat da vidiat i pogrebat
iavno prosto sa predvariteno spazareni i otkradnati

Много жалко.