Страстта към риалити форматите у нас, взе застрашителни размери. От миналата седмица новините на електронни и печатни медии тече житейската драма на семейството на Тодор Василев от Асеновград, полската му съпруга и двете им деца. Осемгодишната Николета и седемгодишният й брат Павел живеят вече две години заедно с баща си, след като мъжът решава да се върне от Полша с децата в България.

Риалити формата започна ударно, което е характерно за жанра. Телевизионен репортаж показа как две деца бяха взети от баща им, влачени по улицата, блъскани, бити, едното натикано в кола, баща им – прострян на улицата от полицаи. Около тях се бият възрастни, чуват се викове за помощ, накрая децата бяха натоварени в кола на чуждо посолство и откарани на някъде. Жената, влачеща момиченцето е с разбит нос – тече кръв – изобщо всички екстри.

Сюжета се развива пред очите ни – медиите се включват с предистория на проблема – в него има всичко – смесен брак, гурбет в Испания, проблеми с алкохола, изневери, отвличане – отново всички екстри.

Публиката на риалитито също не стои безучастна. В разгара на драмата: „...привърженици на ФК “Левски” протестираха пред посолството на Полша. Феновете организираха мирното шествие до мисията в защита за бащата и двете му деца от Асеновград, след като мачът между “Левски” и “Миньор” - Перник завърши.“ - цитирам буквално информационните агенции, защото по-хубаво не мога да го измисля. Изобщо пред полското посолство напоследък кипи живот – в различни часове от деня, различни групи размахват разнообразни неща, на снимки в медии видях: огромен транспарант „България ще се бори за две деца“, плюшено кученце, откъснат лист от тетрадка „Върнете ни Ники“ и нарисувани български знаменца.

Телевизионните камери постоянно следят бащата на децата, който в първите дни от „риалитито“ даде многобройни телевизионни изявления под бурни аплаузи и насърчителните викове на тълпата: „Няма никаква Хагска конвенция, няма решение на съда, което трябва да разплаква деца. Викове - терор..После се оказа, че бащата се укрива заедно със сина си, камери предадоха интервю с укриващите се.

Само не знам, кога ще започнем да пускаме смс-и „Ако искате да подкрепите Тодор, наберете 123“, „Ако искате да Ники да остане в Полша, наберете 456“, „Ако мислите че ФК Левски е уговорил мача с Миньор, наберете 678“

Категорично не искам да подценявам трагедията, която двете деца със сигурност изживяват. За съжаление в центъра на тази трагедия те са поставени именно от родителите си. За още по-голямо съжаление, намесените в историята компетентни органи, превърнаха трагедията в цирк.

Вероятно малко яснота по този казус от правна гледна точка не е излишна. Основните нормативните документи, имащи отношение към този казус са българският Семеен кодекс, Гражданско процесуалния кодекс на РБ, Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.Регламент (ЕО) 2201/2003 г. от 27 ноември 2003 г. на Съвета на ЕС относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.

Популярно обяснено,в случая имаме съдебно решение от полски съд, както и две решения от български съдилища, които единодушно отсъждат, че двете деца следва да живеят при майка си в Полша. Когато има постановено съдебно решение от чужд съд и то е признато от български съд (екзекватура), чуждото решение има сила на територията на България, със сила на "присъдено нещо" (означава неотменимо) и подлежи на изпълнение. Съдебното решение има приоритет пред всякакви други актове на изпълнителната власт. В този смисъл, всяка държавна институция няма как да не изпълни съдебното решение. Ако не го направи- това е престъпление. Способите и средствата за съдебно изпълнение са изчерпателно описани в раздела "Изпълнително производство" от българския ГПК. Орган, който фактически извършва това изпълнение е съдията-изпълнител. В случаи, като коментирания, при поискване от съдията-изпълнител, органите на полицията и социалните работници от Агенция за социално подпомагане са длъжни да окажат съдействие да „улеснят“ изпълнението, а не да го препятстват. В чест на истината трябва да отбележим, че социалните работници категорично не улесниха предаването на децата.

Остава въпроса какво е предприел бащата в рамките на двете години, в които децата са живели при него. Предприел ли е всички дадени му от законодателството процесуални възможности за да защити интереса на децата? Какво би могъл реално да направи: Като най-проста стъпка би могъл да поиска съдействие от Агенция за закрила на детето, като се консултира с тях относно възможностите за оставане на децата у нас. Второ би могъл да инициира бракоразводен процес, в рамките на който да поиска лишаване от родителски права за майката, доказвайки неспособността й да полага родителски грижи за децата. Разбира се най-доброто решение би било, ако този процес се състои още в Полша, тогава, дори и да загуби правата върху децата, бащата би могъл да се ползва от правата си по Регламент (ЕО) 2201/2003 и да поиска да се определят „мерки за лични отношения“. Оставяйки настрана емоционалната част на историята, нека все пак е ясно, че казусът е бил разглеждан от полски и български съдилища, които най-вероятно са направили необходимите проучвания, за да стигнат до единодушното решение, че интересът на децата е те да живеят при майката. И трите пъти, бащата очевидно не е успял да докаже, че интереса на децата е те да живеят при него. Съдебните решения по случая са факт. Логичния въпрос е не „дали“, а „как“ следва да се изпълни то. Просто защото тук, а и в други подобни случай са засегнати права на деца правата на беззащитни и невръстни деца и е недопустимо те да бъдат „предавани “ по този начин. Отвратителното и пошлото в цялата история е, че две малки деца са използвани и насилени, а тяхната трагедия е повод за разиграване на обществени циркове.

В някакъв абстрактен смисъл проблемът на този казус е и тоталната липса на доверие към институциите. Бащата няма доверие на българските институции и затова изобщо не си дава труда да ги сезира. Огромен процента от българите биха постъпили по същия начин. Бащата няма доверие, че законите в България се прилагат ефективно, затова дори не си дава труда да ги проучи сам и да използва възможностите, които те му дават. Още по-голям процент от българите биха направили същото. Бащата очевидно няма доверие и на адвокатите, които биха могли да свършат горните действия вместо него, но в тази професия са прочути народни душмани, затова и той не ползва услугите им навреме. Бащата обаче има огромно доверие в риалити форматите и очевидно има основание за това. Изводът, който случаят налага е прост и банален – ползвайте специализирана помощ навреме. Българското законодателство разполага с инструменти, които разрешават цивилизовано подобни казуси. Ясно е кои са отговорните институции. Ясни са и процедурите. Разбира те се ясни основно на юристите. Не се налага, обикновените граждани да познават в детайли процедури, правни инструменти и възможности. Адвокатите по цял свят не се ползват с особено добра репутация, но в цивилизованата част на света, все пак ползват услугите им навреме, макар и с неудоволствие. В противен случай, оставаме в риалитито и то в най пошлата му форма.
 

Министър Миглена Тачева твърди, че дълбоко се е замислила дали трябва да остане министър в „държава, в която върховенството на закона и на едно съдебно решение се интерпретират по този начин“. Министър Тачева е доказан юрист и добър професионалист, но мисля е добре да се замисли по-скоро как да стане министър в държава, в която съдебната система така е девалвирала доверието към себе си, че хората приемат като единствен изход да се справят сами и въпреки съдебните решения

Фани Давидова

статията е публикувана във в-к Дневник