Действащият семеен кодекс е приет през 1985 г. и оттогава почти не е търпял промени, като изключим концептуално новата уредба на осиновяването, приета през 2003 година. От средата на осемдесетте години насам, съществено се промени отношението към брака и семейството. То се развива в съвършено нова среда; изгражда се нова ценностна система; възражда се икономическата функция на семейството.“ - четем в мотивите на вносителите на проекта и веднага ни става ясно, защо така трескаво на 12 юни, в последния момент, почти на тъгъдък, парламента окончателно прие проекта за нов Семеен кодекс. Този текст отлежава толкова дълго в 40тото Народно Събрание, че почти никой не се надяваше, че ще бъде приет. Може би и затова сериозен обществен дебат въобще не се състоя, а както се вижда от някои от приетите текстове, нямаше да бъде излишно.

Ето някои от основните нови моменти в новия Семеен Кодекс

Брачен договор

Брачният договор е съвършено нов институт за българското право. Тепърва ще бъде проиграван на практика. Струва ми се, че това е цивилизован и адекватен инструмент за уреждане на брачните отношения, който би преодолял в голяма степен цирковите изпълнения по време на бракоразводните процеси, стига ние самите да превъзмогнем лицемерното схващане „Бракът не е сделка, бракът е съюз“

До този момент, у нас, режимът на имуществените отношения между съпрузите винаги е бил един и същ за всички и винаги определян от закона. До влизане в сила на първия социалистически семеен кодекс от 1968 г. е действал принципа на имуществена разделност или „Кой каквото си има - за него си е“. Ако един недвижим имот, придобит по време на брака е записан на името на единия съпруг, то след развода, имота остава единствено за него. Ееех, минало незабравимо....

Семейния кодекс от 1968 година, въвежда института на съпружеска имуществена общност, - придобитото по време на брака е обща собственост на двамата съпрузи, тук освен имущество се включват още вещни права, влогове и пр.

Новият семеен дава възможност за избор на самите съпрузи какъв да бъде имуществено-правният им режим на общата им собственост. Възможните алтернативи на имуществените отношения между съпрузите са: 1. режим на общност; 2. режим на разделност; 3. договорен режим. Избраният при сключване на брака имуществен режим може да бъде променен през време на брака. Избраният имуществен режим се регистрира.

Простичко казано, ако бъдещите съпрузи нищо не заявят, а само се подпишат в гражданското, тогава се прилага принципа на съпружеска имуществена общност (единствено спестовните влогове ще остават лична собственост). При общността се счита, че дяловете са равни, но всеки от съпрузите може да претендира по-голям принос за конкретна придобивка .

Втората възможност е бъдещите съпрузи, предварително да заявят, че желаят да са в режим на имуществена разделност или описания вече принцип „Кой каквото си има - за него си е“ .

Третата възможност е т. Нар. брачен договор. В него съпрузите сами предварително определят какъв да бъде режимът на всяка придобита вещ.

Брачният договор може да се сключи по всяко време. Във всеки един момент може да се премине от един режим към друг или да се сключи брачен договор. Режимът на имуществени отношения се вписва в специален регистър.

От окончателния текст на проекта отпадна т.нар. Фактическо съжителство или съжителство без брак. По непонятни причини, този институт беше приет като най-пикантен от страна на медиите и като такъв, стана най-широко обсъждания, а и предмет на многобройни шеги и закачки. Тъй като в крайна сметка тези текстове отпаднаха, коментарите относно правния режим на фактическото съжителство и неговите правни последици да излишни.

Процедура по осиновяване

Относно така широко рекламираната нововъведена „леснина“ на процедурата по осиновяване. По отношение на кандидатите да осиновят дете, а и самата процедура по осиновяване, фундаментални новости няма, променени са определени срокове в рамките на самата процедура. Въведен е нов единен регистър на лицата, кандидати да осиновят дете.

Новостите следва да търсим в процедурите, уреждащи вписването на деца в регистрите за осиновяване, както и в съдебната процедура по допускане на осиновяването. С риск да бъда убита с камъни, трябва да отбележа искрения си потрес от въведения режим на

„Осиновяване без съгласието на родител“

Според разпоредбата на чл.93, ал.2 от Семейния кодекс, осиновяване без съгласие на родителя ще се допуска когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок шест месеца от датата на настаняването без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването. В този случай, родителят няма да бъде призован в съда. Няма да може и да обжалва решението по осиновяване – чл.98, ал.2.

Разпоредбата е драстична, недомислена и категорично противоречи на чл.8 от Европейската Конвенция за Правата на Човека, в който се защищава правото на личен и семеен живот, дом и кореспонденция от неправомерната намеса на държавните органи.

Няма никакво съмнение, че съществуващата уредба, която позволяваше безкраен престой на децата в институциите без надежда да бъдат осиновени, следваше да се промени. Но новият Семеен кодекс предлага недопустимо разрешение – на практика ще се отнемат родителски права без преценка от страна на съда, а това няма да може да бъде обжалвано от родителите.

Съвършено нова уредба получава и:

Правото на информация на осиновените деца за биологичния им произход

Темата за достъпа на осиновените деца до информация за биологичния им произход у нас вече е предмет на дебат, но уви все още само на ниво телевизионно риалити. Професионален дебат по темата, като че ли все още не се е състоял или поне не публично.

Липсата на професионална дискусия по въпроса за правото осиновените деца за получат достъп до информация за биологичния си произход, доколко и кога да стане това, се е отразила зле на новия Семеен кодекс.

Текстът претърпя изменения и вкрайна сметка се прие, че:

Текстъп поставя най-малко следните въпроси

1. Откъде се взе тази възраст 16 години ... У нас, в зависимост от пълнолетието, са установени степени на дееспособността, или иначе казано възрастта, на която лицата могат да вземат правно валидни решения. В гражданското право от 0 до 14 години лицата са малолетни и напълно недееспособни. Лицата от 14 до 18 години са непълнолетни и притежават ограничена дееспособност. С навършването на 18 години, лицата стават пълнолетни и придобиват пълна дееспособност.  Предполага се, че едва на тази възраст човек е достатъчно зрял и психически устойчив, за да може адекватно и отговорно да ръководи постъпките си. Възможността да научиш за биологичния си произход несъмнено следва да бъде гарантирана, но още по-несъмнено следва да бъде преценена възрастта, на която това е подходящо да се случи. Посочената в новия СК възраст – 16  години, едва ли е най-удачната, с оглед на психическото развитие на децата и характерната чувствителност и силна емоционалност точно в този период. В други страни, в които този въпрос е уреден (Великобритания, Норвегия, Германия, Белгия, Дания), право на достъп до информация, свързана с произхода им, се дава на осиновени лица, навършили 18 години.

2. Липсва яснота относно съдържанието на понятието „информация за произхода“. Трябва да бъде разграничена информацията, съдържаща се в социалното досие, от личните данни на биологичните родители (вж. Практика на ЕСПЧ - Гаскин срещу Обединеното Кралство ). Необходимо е българският закон да направи такова изрично разграничение, както и да реши въпроса достъп до кои данни ще бъде предоставен.

3. Липсва ясна процедура или препращане към такава, която да описва начина, по който ще бъде предоставена информацията. Достъпът е поставен в зависимост от доказването на т.нар "важни причини", понятие напълно неясно.

Проблемът за търсене и установяване на биологичния произход и свързаният с тях достъп до лични данни е сериозен, многопластов и не би могъл да бъде решен по неясния начин, който предлага новият СК. Това законодателно решение следва да бъде съобразено и със съществуващата практика на ЕСПЧ (Одиевр срещу Франция; Гаскин срещу Обединеното Кралство ).

Новият текст беше окончателно приет на 12 юни 2009 година, а ще влезе в сила от 01 октомври 2009 година

Право на информация Чл. 105. Осиновителите имат право да получат информация за произхода на детето от дирекция "Социално подпомагане", ако важни причини налагат това. При наличие на важни причини това право има и навършилият шестнадесет години.

Никой тяма да те убие с камъни... освен ако не е чиновник в системата на закирал на детето или не е представител на осиновителна фондация.
Т.нар. улесняване на процеса на осиновяване е преминаване на всички граници в отношението към родителите на детето - не им отнемаме родителски права, а им даваме детето другиму.
Е, това не може да се аргументира никак.
Освен с желанието да изпразним специализираните институции, но...
Тук е заровено кучето - не се грижим да променим институциите и грижата, даограничим входа, а гледаме да пробутаме децата другиму.
защо не ограничим входа в ДМСГД - домовете от 0 до 3 години? Правителството не пожела да го нарави с последните промени в ЗЗД - имаше предложение това да стане - продставителите направителството скочиха и го отхвърлиха.
започвам да си мисля, че всичко се прави, за да има децца за бизнеса с осиновяването. Крайно е, но...